В дълбоката нощ пак си мисля за теб
и мислите мои те ваят.
Не зная аз скулптор ли съм, или съм поет,
от музика звездна омаян.
Пробужда се скитникът скришен у мен,
достига до пролив незнаен,
повярвал, че само от бог е следен,
а ти си божествена тайна.
Над него космическа черна река,
под него - мистичната бездна...
и твоята мъничка бяла ръка
спасителен лъч е протегнал.
© Младен Мисана All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
