В дълбоката нощ пак си мисля за теб
и мислите мои те ваят.
Не зная аз скулптор ли съм, или съм поет,
от музика звездна омаян.
Пробужда се скитникът скришен у мен,
достига до пролив незнаен,
повярвал, че само от бог е следен,
а ти си божествена тайна.
Над него космическа черна река,
под него - мистичната бездна...
и твоята мъничка бяла ръка
спасителен лъч е протегнал.
© Младен Мисана All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
