В една отронена сълза
Под миглите ми, там си,
в една отронена сълза.
И знай, че когато сам си,
тя с теб ще е в дъжда...
Щом вятърко неканен
те опръска с тиня, с кал,
те остави бездиханен,
към теб той няма жал...
То тогава ще те скрия
в своите шепи малки.
И на глътки ще те пия
със устните си жарки...
Щом изпия ти тъгата,
ще те пусна ей така.
После пак в сълзата
ще родя една дъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
