30.05.2018 г., 14:06

В главата ли съм сбъркана, отляво ли?.....

909 8 37

Там някъде, в Небесните селения,
си имам ангел, само мой и щур,
той рок забива, вместо песнопения,
крилете си използва за паркур.

 

Поглежда го Отецът укорително,
заплашва го по бащински с потоп,
но той нехае – риза усмирителна,
е сгънал тайно в левия си джоб.

 

Знам всички имат ангели и дяволи,
във този свят, уж стриктно подреден.
В главата ли съм сбъркана, отляво ли?
Та ангел-демон ми е отреден....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Патриция, аз плебеят,нямам право дори и да обиждам, а само да възхвалявам,пък било то и като блея, но вече млъквам и дума няма да обеля,щом и Надежда трябва да оставя ,ще си кротувам в Обеля.
  • А, не, Майче, аз не се стряскам толкова лесно! Васко-"Надежда всяка тука оставете..."
  • Ангеловата надежда е, / А бе, надява се ангелът/ че поне ще балансираш... нещата!
  • Перата кратиш. Окапаха след като прочетох мултипликацията ти. Но ти пазя едно червено петле. Без консерванти и оцветители. Ех, Милкич! СтреснА ни.
  • Умрях от смях! Това, с перото трябва да ми покажеш как става.... Не искам да съм в периметъра ти, когато обиждаш...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...