20.09.2014 г., 10:02

В гората

556 0 4

                                                    В гората

 

 

                                     Бавно крачи вече есен през гората.

                                     Листи пъстроцветни вятърът размята.

                                     Музика вълшебна клоните люлее

                                     и всяко листенце своя песен пее...

 

                                     Рано отлетяха прелетните птици.

                                     Зимата преплита топли ръкавици.

                                     Алени божури сведоха главите –

                                     в листните килими са дълбоко скрити.

 

                                    Ще размахат длани с клони отмалели

                                    мокрите дървета в скъсани дантели.

                                    Бурите ще свличат старата премяна.

                                    Ще заспи гората, чакайки промяна...

                                   

                                 

                                                

                       

 

                                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...