20.09.2014 г., 10:02

В гората

557 0 4

                                                    В гората

 

 

                                     Бавно крачи вече есен през гората.

                                     Листи пъстроцветни вятърът размята.

                                     Музика вълшебна клоните люлее

                                     и всяко листенце своя песен пее...

 

                                     Рано отлетяха прелетните птици.

                                     Зимата преплита топли ръкавици.

                                     Алени божури сведоха главите –

                                     в листните килими са дълбоко скрити.

 

                                    Ще размахат длани с клони отмалели

                                    мокрите дървета в скъсани дантели.

                                    Бурите ще свличат старата премяна.

                                    Ще заспи гората, чакайки промяна...

                                   

                                 

                                                

                       

 

                                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....