Лятото при баба бях.

Как отмина, тъй и не разбрах...

Но повярвайте, неповторими дни!

Станем ли от сън -  безброй игри

чак до късна вечер.

Не ваканция, а песен!

С моите двама братовчеди

Борко и малката Ели

слязохме веднъж в мазето

по едни каменни стълби, където

в касетки бяха наредени

чушки и домати червени ,

кайсии, праскови и сливи.

До тях се търкаляха две - три дини…

На рафта - компоти и разни шишета,

наредени като в истинска  аптека...

Чак сега разбрах, че в мазето растат

плодовете и всякакъв  зарзават,

който мама купува в града от пазара.

О, Боже, зад нас в тъмното нещо зашава!!!

Лампата светна и сноп светлина

на баба кротката, блага усмивка огря.

- Какво правите в тъмното, мили,

От кого ли тук сте се скрили?

Ха сега по стълбите ми  помогнете

 една голяма диня изнесете

и да му похапнем, тя е тъй полезна.

Рече тя и резна по един голям резен

за дядо, за Борко, Ели и … за мен!

- После с дядо ще отидете

и тримата, с него да видите

къде растат … витамините.

- Да тръгваме в градината на здравето! -

подкани ги нетърпеливо дядото.

По една торбичка взеха

и по пътечката поеха.

Откъсна пет чушки червени

и ги пусна в торбата на Ели.

- Деца, добре запомнете,

от този вкусен зеленчук ако ядете,

с витамин Це  и минерали немалко

ще имате силата на Крали Марко.

Щом хапвате от тях, ще ви опазят

от грип, настинки и всякакви зарази.

От дървото касетка с кайсии набраха.

После от сладкодумия дядо разбраха,

че съдържали витамин с името Ка,

а от него по- здрави децата растат.

В ляво нагазих в един храсталак,

а дядо ми каза – Това е спанак!

В него има не един витамин –

А, Бе, Це, минерали, каротин !

Наричали го „Крал на зеленчуците“,

баба често го готви на внуците.

 По - натам до плета растеше дива,

избуяла зелената коприва.

- В нея има желязо, деца,

баба приготвя от нея чорба.

Слънцето вече се скри зад баира,

а дядо да разказва не спира.

В слънцето също имало витамини,

дори повече от тези в нашите градини.

Витамин Де помагал за растежа,

поддържал всяка кожа свежа.

Наричали го “слънчевият витамин”,

безкрайно важен и необходим!

От чудесата, които днес видяхме

отлично и тримата разбрахме,

 че в бабината градина вълшебна

не пръчица магическа е потребна.

 Тя иска редовно мотичка

 и да  пие всяка  вечер водичка.

От утре пътечката знаем…

Ние, братовчедите, градинари ще станем.

От градината на здравето да има

витамини за всеки и за цялата зима!