В гърдите ми пулсира топлина
В гърдите ми пулсира топлина...
В гърдите ми пулсира топлина
на малко, пролетно момиче,
откъсна си от мене светлина,
откъсна ме - разнежено кокиче...
А беше късно - ти дали видя
в очите ми игриви маргаритки
и нежна обич, капчици роса
в косите буреносно да се вплитат...
Дебела, тежка плитка доброта
на рамото ми легнала въздиша,
по скулите ми тръпне любовта
и румена куплети пише...
Оставам тук - забравена, сама -
лале посърнало и бяло,
ти беше звяр, във теб жестокостта
попречи красота да опознаеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
