23.07.2021 г., 10:38 ч.

В харема - 2 

  Поезия » Хумористична
938 3 11

- Какво си клюмнала ма, Емине?

Очите ти са тъжно маане!

 

- Нещастна съм, о моя, Гюлбеяз!

След днешна случка съм тревожна аз!

 

- И що се случи, я кажи сега,

че тъй обвзела те една тъга?

 

- Самичка бях в бахчата, до фонтана

и с розичка в ръка бях замечтана!

 

- И аз сама понякога посядам 

до розичките, и се наслаждавам!

 

- И както бях унесена във блян

край мене мина нашият султан!

 

- Така ли, миличка... разказвай, давай!

Във неведение не ме оставяй!

 

- Та както си бленувах тихо, ето -

той мина със еничарите дето

го пазят всеки ден и фереджето

забравих да си сложа на лицето!

Дори не му се поклоних, седях

като дърво от брадвата, със страх!

Погледна ме и взорът му ме срина...

Суров бе той, безмълвно си отмина!

 

- Аман, аман!!! Какъв си амсалак!?

Да се изложиш ти до крайност чак!

 

- За туй съм тъжна! Много ме е срам!

Ще ме накажат чувствам го и знам!

Не ме боли от сторения грях!

Не ме хареса той... Понапълнях!

 

- Я стига, ма! Похапвай си спокойно

от всичко тука двойно, даже тройно!

Донесли са ни лозови сърмички

и зелеви в бакърени панички!

И гледай още в плитките тавички

привличат банички и баклавички!

Какво се наазландисваш? Хайде де!

Време е сега да се яде!

 

- Е, хубаво! Да хапнем, Гюлбеяз!

Да тъпчем пак тумбаси във захлас!

Но честно, мила, без да те обиждам,

че слабичка си много ти завиждам!

 

- Похапвай, Емине! Похапвай смело!

Поне това ти можеш го умело!

 

- Защо се подиграваш, Гюлбеяз?

О, не!!! Евнухът гледа право в нас!

Към нас ли идва? Много ме е страх!

Ще ме накажат, ай, за моя грях!

 

ЕВНУХЪТ: ( с женствен глас )

    А- ха!!! А- ха!!! Похапваме, така ли?

    Тук рахатлък в сарая сте познали!

    При теб дошъл съм, Емине! Защо ли???

 

- Наказана ще бъда! Ах, неволи...

 

ЕВНУХЪТ:

    Наказана ли? Остави тавата!

    Тъй празна ти е, миличка, главата!

    И стига се налива със шербет!

    Късмет ти имаш, тази нощ желана

    си ти от него... Да, да, да... Султана!

    Бегом, да се приготвяш, към хамама!!!

    Че чака падишахът, време няма!

 

                                               ( Евнухът и Емине излизат )

 

- Не мога да повярвам в този час.

Сънуваш или не, о Гюлбеяз?

Възможно ли е тази дебелана

да хване в миг окото на султана?

До преди малко беше без надежди,

а виж- съдбата й изписа вежди. 

По- пълнички харесва май султана

и аз мечтая пак да съм желана.

Не искам повече да бъда слаба.

Да си похапвам здравичко ще трябва.

От всичко аз ще ям, не ще подбирам,

ще тъпча все тумбака, без да спирам.

Започвам, ето, без да ме е срам,

като невиждала да ям... да ям...

 

 

 

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??