В името на любовта

23.04.2007 г., 1:33 ч.

Поезия

831 0 0

"Когато научиш се да страдаш,
тогава ела ти при мен.
Ти си невинност и нежност,
не знаеща що е сълза.
Ти си ангел,
летящ в бели небеса.
Не знаеш що е болка,
а едва ли и самота."

Той обръща се към нея:
"Не значи, че щом се смея,
отвътре не рева.
Ти не ме познаваш
и не знаеш кой съм аз.
Невинен - само така изглеждам,
но иначе ме гони самота.
Сълзи аз знам какво е,
онова, що от очите ми излиза."

Тя навежда глава:
"Ти живееш в филм
и актьор си добър.
Само едно ще ти кажа-мразя те!
Ти това навярно не знаеш какво е."

Той докосва й нежно лицето
и избърсва сълзата.
"Мила моя, знам какво е -
това го чувствам и аз към теб.
Най-сладка е омразата
единствено, само когато е споделена."

Тя удря му шамар и обръща се:
"Не, ти моята омраза не познаваш,
тя породена е от любов,
а твоята от простота."

Тя побягна, той опита се да я спре.
Не успя, но важното бе, че опита.
"Обичам те!"- каза той.

Тя си тръгна и не разбра,
че двамата се мразят
в името на любовта.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.