7.03.2010 г., 0:11

В името на любовта

796 0 0

Понякога с песни описваш чувствата си,

а понякога и със стихове,

но когато любовта ти е далеч,

болката те пронизва като меч.

Аз съм едно птиче и идвам при теб,

под крилото ми едно писмо, в което пише, че обичам само теб,

всяка нощ те чакам пред прозореца

и гледам как сладко спиш.

Слънцето изгрява, след малко ще се събудиш,

хайде, любов моя, казвам ти довиждане.

Нека сърцето ми да изгори,

но знам, че тези места за теб са далечни.

Скъпата ми да ме чуе и да ме люби

ръката си върху гърба ми да сложи и така да спи.

Милата ми да дойде

и ръката ми да хване

и цялата ми болка от един път да премахне.

Но знам, че други вече са хванали ръката ù,

о, Господи, моля ти се, помогни.

Цвете, не се насищам да те гледам,

но всеки път като те зърна страдам.

Когато топлото ти тяло се допре до моето,

пред теб се стапям като свещ.

Затвори ме в тъмницата на сърцето си,

стани вълна, вятърът да не те отнесе.

Ако падне сняг пред вратата ти,

нека да влезе една снежинка в очите ти.

Виж, слънце, този стих е за теб,

всичко съм съчинил само за нашата любов...

Ти с куршум прониза сърцето ми,

писна ми да живея без теб.

Месеците ми дойдоха като години,

усмивката ти беше пред очите ми.

Това всичко за теб написах

и за пореден път те споменах.

В името на любовта ще те обичам,

тази любов в сърцето си заричам.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джуни Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...