Понякога с песни описваш чувствата си,

а понякога и със стихове,

но когато любовта ти е далеч,

болката те пронизва като меч.

Аз съм едно птиче и идвам при теб,

под крилото ми едно писмо, в което пише, че обичам само теб,

всяка нощ те чакам пред прозореца

и гледам как сладко спиш.

Слънцето изгрява, след малко ще се събудиш,

хайде, любов моя, казвам ти довиждане.

Нека сърцето ми да изгори,

но знам, че тези места за теб са далечни.

Скъпата ми да ме чуе и да ме люби

ръката си върху гърба ми да сложи и така да спи.

Милата ми да дойде

и ръката ми да хване

и цялата ми болка от един път да премахне.

Но знам, че други вече са хванали ръката ù,

о, Господи, моля ти се, помогни.

Цвете, не се насищам да те гледам,

но всеки път като те зърна страдам.

Когато топлото ти тяло се допре до моето,

пред теб се стапям като свещ.

Затвори ме в тъмницата на сърцето си,

стани вълна, вятърът да не те отнесе.

Ако падне сняг пред вратата ти,

нека да влезе една снежинка в очите ти.

Виж, слънце, този стих е за теб,

всичко съм съчинил само за нашата любов...

Ти с куршум прониза сърцето ми,

писна ми да живея без теб.

Месеците ми дойдоха като години,

усмивката ти беше пред очите ми.

Това всичко за теб написах

и за пореден път те споменах.

В името на любовта ще те обичам,

тази любов в сърцето си заричам.