Когато към върха си тръгнал...
с мечта, надежда за ръка вървиш.
По пътя си, дори да си премръзнал,
болка и лишения търпиш.
От групата отпадат разни хора,
без воля в себе си, да продължат.
Притиснати от някаква умора...
мигът на щастие ще унищожат.
И така по малко оредяват
редиците на верните приятели.
Понякога дори те подценяват,
но това превръща ли ги във предатели?!
Тогава срещаш други хора
и те подават ти ръка.
Поспираш малко за отмора
и тръгваш... те са моста към върха.
Но, за да стигнеш горе там,
дочуваш оня зов да продължиш.
За семейството сърцето ти е храм...
В името на обичта ще издържиш!
© Теодора Атанасова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите." »