5.03.2020 г., 7:58 ч.  

В името на обичта 

  Поезия
887 3 0

Когато към върха си тръгнал...

с мечта, надежда за ръка вървиш.

По пътя си, дори да си премръзнал,

болка и лишения търпиш.

 

От групата отпадат разни хора,

без воля в себе си, да продължат.

Притиснати от някаква умора...

мигът на щастие ще унищожат.

 

И така по малко оредяват

редиците на верните приятели.

Понякога дори те подценяват,

но това превръща ли ги във предатели?!

 

Тогава срещаш други хора

и те подават ти ръка.

Поспираш малко за отмора

и тръгваш... те са моста към върха.

 

Но, за да стигнеш горе там,

дочуваш оня зов да продължиш.

За семейството сърцето ти е храм...

В името на обичта ще издържиш!

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??