Когато към върха си тръгнал...

с мечта, надежда за ръка вървиш.

По пътя си, дори да си премръзнал,

болка и лишения търпиш.

От групата отпадат разни хора,

без воля в себе си, да продължат.

Притиснати от някаква умора...

мигът на щастие ще унищожат.

И така по малко оредяват

редиците на верните приятели.

Понякога дори те подценяват,

но това превръща ли ги във предатели?!

Тогава срещаш други хора

и те подават ти ръка.

Поспираш малко за отмора

и тръгваш... те са моста към върха.

Но, за да стигнеш горе там,

дочуваш оня зов да продължиш.

За семейството сърцето ти е храм...

В името на обичта ще издържиш!