В Искърското дефиле
Бях в четвърти клас, когато
станах малък пещерняк!
В пещерите край Лакатник
обикалях в дъжд и сняг.
Под - вековни сталактити
и край бистри езера,
крачех смело в тъмнините
и подземните недра.
В пещерите взимах с мене
мой приятел от дете.
Пръв приятел, с два фенера
и с двуметрово въже.
И веднъж - когато с Влади
крачех в гъстите гори,
Влади - в горските ливади
пещера една откри!
Спуснахме се в нея бързо
с много дългото въже.
Влади беше смел и дързък,
и навътре, пръв пое!
Аз го следвах в пещерата,
но от тъмното отпред
нещо ревна - в тъмнината!
Като мечка людоед!
Влади… мигом се затича
и към мене закрещя:
”Тази мечка е стръвница!
Туй е нейна пещера!”
Плюх си храбро на петите
бързо вънка излетях!
Бягах дълго - сред горите!
Чак на гарата се спрях!
Влади… също там стоеше,
потреперваше с ръце!
Край една чешма пъхтеше
с бяло, каменно лице!
Взехме влака към Обеля,
и с ръмженето в уши,
чак след няколко недели
Влади се, успокои,
и реши - че няма начин
в Искърското дефиле,
из хралупите да крачим
с людоеди във лице!
Юри Йовев
април 2025 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
