В излишък
Изрони се тънкият слой
на разбиране,
едва прикрепен върху
глухите паузи,
а те бяха свързващи нишки
за имане
на малко търпение,
без да се мразим.
Извиха се гъсти кълбета
от истини,
след цялото срутено,
крехко доверие.
Откраднах си спомен,
че бяхме най-близките,
в момента, във който
със теб се намерихме.
Болезнено тук си.
А въщност те нямам.
По немите листове
още ти пиша.
И въпреки всичко,
успях да остана...
за сетен път себе си.
Даже в излишък.
на разбиране,
едва прикрепен върху
глухите паузи,
а те бяха свързващи нишки
за имане
на малко търпение,
без да се мразим.
Извиха се гъсти кълбета
от истини,
след цялото срутено,
крехко доверие.
Откраднах си спомен,
че бяхме най-близките,
в момента, във който
със теб се намерихме.
Болезнено тук си.
А въщност те нямам.
По немите листове
още ти пиша.
И въпреки всичко,
успях да остана...
за сетен път себе си.
Даже в излишък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
