agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
1.08.2021 г., 11:35 ч.  

В изповедалнята - 11 

  Поезия » Хумористична
1270 4 14

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

                        ТЯ: Прости ми, отче, аз не съм оттука!

                               Чорапчето ми май ли се усука?

                               Изчакайте, сега ще го оправя!

                              Намира цял ден то не ме оставя!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Но, дъще! Ти не си във съблекалня,

                              а в място тайнствено, изповедалня!

 

                      ТЯ: Добре, добре! Простете ми отново!

                             Намествам си и роклята... готово!

                             Отвънка просто, както си минавам,

                             реших да вляза, да се забавлявам!

                            О, не!!! Да кажа исках " изповядам " !

                             Актриса съм от цирка и пътувам,

                             върху въженце тъничко танцувам

                             и песнички на зрителите пея,

                             обичам, отче, волно да живея!

                             Но нещо напоследък ме тревожи!

                             Да бъда ли аз пряма, ако може?

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Кажи ми, мила, всичко откровено

                              и тука то остава несъмнено!

 

                       ТЯ: Един поет е нежно влюбен в мен

                              и стихчета реди ми всеки ден!

                              О, отче, той е толкова добричък,

                              но аз не бих могла да съм с едничък!

                             Женитба миличкият ми предлага,

                             а туй душата ми до мъка стяга!

                             Направя ли го с някого веднъж,

                             не ме привлича вече този мъж!

                             Мечтая си със много да го правя,

                             унасям се във вихрена забрава!

                             Представям си го с двама, даже с трима.

                             В леглото съм така неудържима!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Достатъчно!!! Изслушах те! Разбрах!

                              Ти дяволът самата си и грях!

                              От помощ и молитви се нуждаеш!

                              Спасение дали ще пожелаеш?

 

                      ТЯ: Желая го спасението! Да!

                             Разголила си бих пред вас гръдта!

                             Да го направим, отче, тук- сега!

                            Набързо всичко аз ще съблека!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Развратница!!! Веднага вън от храма!

                              Върви си лудорийо! Да те няма!

                                                                ( Тя излиза кикотейки се )

                              Да беше казала отвън поне,

                              едва ли бих отвърнал с хладно " не " .

                              Но както и да е. Да си върви.

                              Дотегна ми от шантави глави.

                              Какво е туй? Капелата забрави.

                              Ще й я върна сам. Така се прави.    ( излиза )

                               

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??