... В жарава...

26.05.2012 г., 15:24 ч.

Поезия » Философска

722 0 0

...

На Е.

В жарава от няма тъга

изпепеляват душите прокудени,

дълго вървели по ръба

на изстрадано безумие.

Крехки думи на нежност и блян

топлят ни кратко и временно.

Как е нужно понякога да си сам

и да загърбваш проблемите!

Голи истини, в болка и гняв,

претъркулват по стръмното чувствата.

Как, Господи, да опазя - тях -

да не бъде безлично и пусто?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.