... В жарава...
1K
0
0
...
На Е.
В жарава от няма тъга
изпепеляват душите прокудени,
дълго вървели по ръба
на изстрадано безумие.
Крехки думи на нежност и блян
топлят ни кратко и временно.
Как е нужно понякога да си сам
и да загърбваш проблемите!
Голи истини, в болка и гняв,
претъркулват по стръмното чувствата.
Как, Господи, да опазя - тях -
да не бъде безлично и пусто?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Райкова Всички права запазени
