... В жарава...

Poetry » Philosophical

1K 0 0

...

На Е.

В жарава от няма тъга

изпепеляват душите прокудени,

дълго вървели по ръба

на изстрадано безумие.

Крехки думи на нежност и блян

топлят ни кратко и временно.

Как е нужно понякога да си сам

и да загърбваш проблемите!

Голи истини, в болка и гняв,

претъркулват по стръмното чувствата.

Как, Господи, да опазя - тях -

да не бъде безлично и пусто?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0