... В жарава...

Poetry » Philosophical

1K 0 0

...

На Е.

В жарава от няма тъга

изпепеляват душите прокудени,

дълго вървели по ръба

на изстрадано безумие.

Крехки думи на нежност и блян

топлят ни кратко и временно.

Как е нужно понякога да си сам

и да загърбваш проблемите!

Голи истини, в болка и гняв,

претъркулват по стръмното чувствата.

Как, Господи, да опазя - тях -

да не бъде безлично и пусто?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0