14.02.2011 г., 8:56

В жените и виното е истината

1.7K 0 5

Жени и вино, вино и жени,

в такова съчетание опасност има.

Главата мъжка се върти,

очи се пълнят с блясък,

сърце се разиграва и боли,

но кой такава болка на сериозно взима.

 

Жени и вино, вино и жени,

дни сиви се подслаждат и вгорчават.

Опùти, мъжките души

забравят за достойнство,

гордостта мълчи

и те покорни почит от любов въздават.

 

На колене пред вино и жени!

За тях що песни се изпяват.

Е, капят и изстрадани сълзи,

но, слава богу,

има в какво да се удавят.

 

От обич може да боли,

камината, дори да пуши, сгрява.

Искри напитката пенлива,

нека вдигнем тост

за божието създание, жената!

Животът всеки земен гост

с надежда, радост и любов дарява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Според римляните във виното е истината, но пак повтарям:
    - Какво е вино без жени?
  • и къде е по-голямата истина, във виното или в жените
  • онзи ден завърших една пиеса... един от централните диалози започва с, а и се базира на, "да бъдеш или да не бъдеш"

    казаха ми, че съм плагиатствала от Шекспир. Не е вярно - това е моя пиеса. Ако има съвпадения - те са случайни.

    ***
    Защо си се изтрил, боженски?
    Без настойчивото ти твърдение, че "жени и вино! вино и жени!" си е твое, и ...че става дума за случайно съвпадение - моята "пиеса" виси в нищото...
  • А защо не си отдал заслуженото на Кирил Христов?

    Говоря за "Жени и вино! Вино и жени!"

    Редно е.

    ***
    Видях те, че беше тук, боженски, не ми отговаряй - просто горе, преди твоето стихотворение добави откъде идва "Жени и вино! Вино и жени!"...
    Лесно е. И честно. И достойно.

    ***
    Хм, ако авторът на "Жени и вино! Вино и жени!" беше в сайта... досега да има голЕЕЕЕм скандал за плагиатство!...
  • по мъжки красиво...прекрасно стихотворение,
    Боженски, светъл ден!
    сърдечно.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...