в жертвената клада на слънцето
Казват, че с опита ще съм богата.
За какво ми е мъдрост, или знание,
щом ти отряза на любовта крилата?
Казват, че с времето уляга човекът.
Казват... о, Господи! Да бъда проклета! -
щом кънти в душата ми на гласът ти ека.
От небето лунните сребърни лъчи,
щом ми пронизват изтерзаното сърце
с цвета на изпепеляващите ти очи.
С топлината на бурна мълния
щом топля душата си, с лице
без усмивка. Ако можеш, върни я.
Аз не моля. И не чакам. И не прося!
А нея, жестоката, в себе си нося.
Пак ще изцеждам капчици сили
за новия ден, надничащ в моя прозорец.
Не искам да слушам ни мъдрост, ни опит.
Не ще да побегна, ни да се скрия.
Болката в мен на топка ще свия
и на слънцето дар ще я дам -
да изгори в жертвения му храм...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Илиева Всички права запазени
Блгодатя ти !!!