Aug 9, 2007, 11:37 PM

в жертвената клада на слънцето

  Poetry
634 0 3
Казват, с годините по-мъдра ще стана.
Казват, че с опита ще съм богата.
За какво ми е мъдрост, или знание,
щом ти отряза на любовта крилата?
Казват, че с времето уляга човекът.
Казват... о, Господи! Да бъда проклета! -
щом кънти в душата ми на гласът ти ека.
От небето лунните сребърни лъчи,
щом ми пронизват изтерзаното сърце
с цвета на изпепеляващите ти очи.
С топлината на бурна мълния
щом топля душата си, с лице
без усмивка. Ако можеш, върни я.
Аз не моля. И не чакам. И не прося!
А нея, жестоката, в себе си нося.
Пак ще изцеждам капчици сили
за новия ден, надничащ в моя прозорец.
Не искам да слушам ни мъдрост, ни опит.
Не ще да побегна, ни да се скрия.
Болката в мен на топка ще свия
и на слънцето дар ще я дам -
да изгори в жертвения му храм...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...