9 ago 2007, 23:37

в жертвената клада на слънцето

  Poesía
638 0 3
Казват, с годините по-мъдра ще стана.
Казват, че с опита ще съм богата.
За какво ми е мъдрост, или знание,
щом ти отряза на любовта крилата?
Казват, че с времето уляга човекът.
Казват... о, Господи! Да бъда проклета! -
щом кънти в душата ми на гласът ти ека.
От небето лунните сребърни лъчи,
щом ми пронизват изтерзаното сърце
с цвета на изпепеляващите ти очи.
С топлината на бурна мълния
щом топля душата си, с лице
без усмивка. Ако можеш, върни я.
Аз не моля. И не чакам. И не прося!
А нея, жестоката, в себе си нося.
Пак ще изцеждам капчици сили
за новия ден, надничащ в моя прозорец.
Не искам да слушам ни мъдрост, ни опит.
Не ще да побегна, ни да се скрия.
Болката в мен на топка ще свия
и на слънцето дар ще я дам -
да изгори в жертвения му храм...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...