В живота няма втора серия - една е
В живота няма втора серия – една е,
Не са ни разрешени повторения...
Веднъж написал ли си сам сценария,
на сцената си лошо осветена
излизаш да изпълниш свойта роля,
пред погледите на онези заплатили,
на временно прииждащите хора,
билети за спектакъла открили...
Дали сами избираме си публика?!
Заучените думи щом изричаме,
накрая следва ли да извлечем поука,
ще имаме ли време за събличане?!
Кога ще махнем маските си, сраснали
с лицата ни тревожни от вълнение,
с лицата, като въглени угаснали,
от хорските измислени проблеми.
Уморих се от аплодисменти звучни,
кънти сърцето ми като салон опразнен
и кой актьор ще смее да ме учи
как да играя ролята, която мразя.
Излизам... ето! Сто лица ме жадно зяпат,
а аз под маска защитена като в броня,
да им излъжа погледите алчни трябва,
да ги размисля, след това – изгоня.
И няма победители в живота – сцена,
кога ли ролите ще спра и ще изчезна,
кога сценария ще пренапиша в мене
и от изтърканата сцена как ще слезна?!
И тази нощ, в поредния спектакъл,
поканен си да бъдеш гост – специален,
да гледаш как душата си изплаквам
и в шепи как сърцето си ти давам,
кървящо и объркано, сломено...
вземи го, хайде... но от теб зависи
дали ще му е топло и студено,
дали ще бие... или... няма смисъл!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
