В кадифето на Душата ти
В кадифето на душата ти
Сънувах, че те няма
и до точка в точка се смалих.
Бях в съня си глухоняма,
а оглушах от дивия си вик.
Уж точка - а с криле!
Кръжа, вклинена в необята
и ронех по едно перце,
а те надипляха Земята
в огнено, фламенково ветрило,
и станах на китара в небесата,
сърцето - до кармин се разкървило,
струните разплака със перцата.
И дръннаха китарени вселени,
Луната се търкулна на дайре,
очите ти - отново тъй зелени
под миглите ми пиеха кафе.
А в мен - поли размята в мургав танц
една танцьорка смугла, непозната -
стъпките ù - огън! (Цигански ù елеганс)…
и преспива в кадифето на душата.
Рене
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
