В клетка...
Докосваш ме тихо
с болка в душата,
погледа питащ,
трепери ръката...
Страхливо до мен
вървиш от години,
всеки твой ден
в мъка излива се.
Ревниво се свиваш
навън щом погледна,
не е туй закрила...
Любов е, но в клетка...
с болка в душата,
погледа питащ,
трепери ръката...
Страхливо до мен
вървиш от години,
всеки твой ден
в мъка излива се.
Ревниво се свиваш
навън щом погледна,
не е туй закрила...
Любов е, но в клетка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
