В клоните полегна залез
В клоните полегна залез.
Подухна тихо.
И замря.
Листата под цигулката танцуват
на скрития в тревата музикант.
Облечен в черен фрак. С папийонка.
Цветята сгънаха, прибраха в чанта
разперените ветрила. И стана хладно.
Подканят ме самотните скамейки
по тях да плъзна своята длан.
За „лека нощ!”.
И после да си тръгна.
Вечерта на спирката ме чака - скучна.
Препасана с престилка и пликче зеленчук.
Автобусът, пълен като тенджера,
ще къкри бавно в своя път.
20.08.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
