28.11.2017 г., 23:19 ч.

В краен случай 

  Поезия » Любовна
290 0 4

В КРАЕН СЛУЧАЙ 
Росица Чакърова 

 

Пий едно!  И кажи как е после – помага ли?
Ако има ефект, непременно ще пробвам и аз!
Паметта ми не иска да включва режим на забравяне... 
Нито върши ми работа старият, верен компас. 


Всичко спря и зацикли, единствено аз остарявам,
неподвластна на спънките в този задрямал момент. 
И напук на застоя, по-мъдра и хубава ставам! 
От Лукавия прося на дребно открит комплимент... 


Как да свърша със себе си?  Знаеш ли? Има ли начин? 
Не така... Не извиквай у мене живот! 
Да съм жива е ужас, повярвай. И сигурно значи, 
че от тебе отърване няма поне още сто... 


Тези, първите сто, ги преглътнах, макар със задавяне, 
тъй закашлях, че чак ми избиха сълзи! 
И на ум, и на глас от душа и сърце "благославях"
всяка твар под небето, що лети и пълзи... 


Нека стана на камък и душата ми в мен да застине! 
И сърцето ми утре завинаги нека да спре! 
Хайде, Боже, превръщай водата във вино
и да пия дорде лудостта ми умре! 

 

Лондон, 27 /11/2017   00:04

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хаха, тъй диктува музата, мъка няма
  • Силни преживявания, силни стихове! За поета мъката е катализатор!
  • Лош период? Минава! Не казвай тежки думи. Нито ти, нито лирическата! Пийни си. Не знам помага ли. Никога не съм се напивала. Опиянението, в лека форма не помага. Умът си остава бистър. Само реакциите леко се забавят.Такива периоди трябва да се преживеят, ако може в компания, ако не - затрупана са работа. Успех, талантливо момиче!
  • Не умира, проклетата. И добре, че е така Поздрави, Роси!
Предложения
: ??:??