В краен случай
В КРАЕН СЛУЧАЙ
Росица Чакърова
Пий едно! И кажи как е после – помага ли?
Ако има ефект, непременно ще пробвам и аз!
Паметта ми не иска да включва режим на забравяне...
Нито върши ми работа старият, верен компас.
Всичко спря и зацикли, единствено аз остарявам,
неподвластна на спънките в този задрямал момент.
И напук на застоя, по-мъдра и хубава ставам!
От Лукавия прося на дребно открит комплимент...
Как да свърша със себе си? Знаеш ли? Има ли начин?
Не така... Не извиквай у мене живот!
Да съм жива е ужас, повярвай. И сигурно значи,
че от тебе отърване няма поне още сто...
Тези, първите сто, ги преглътнах, макар със задавяне,
тъй закашлях, че чак ми избиха сълзи!
И на ум, и на глас от душа и сърце "благославях"
всяка твар под небето, що лети и пълзи...
Нека стана на камък и душата ми в мен да застине!
И сърцето ми утре завинаги нека да спре!
Хайде, Боже, превръщай водата във вино
и да пия дорде лудостта ми умре!
Лондон, 27 /11/2017 00:04
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Rositsa Chakarova Все права защищены
