В креслото на почивката
507
0
0
Седя в креслото на почивката.
Отпивам коняк с усмивка.
Изпращам светлината на деня,
за да ме докосне уюта на нощта.
Седя в креслото на почивката,
размишлявам за света.
Красива е земята, загадъчна луната.
Неповторим е човек, когато си намери душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Ченкина Всички права запазени
