21.11.2009 г., 20:06 ч.

В креслото на почивката 

  Поезия » Любовна
317 0 0

Седя в креслото на почивката.
Отпивам коняк с усмивка.
Изпращам светлината на деня,
за да ме докосне уюта на нощта.
Седя в креслото на почивката,
размишлявам за света.
Красива е земята, загадъчна луната.
Неповторим е човек, когато си намери душата.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??