Седя в креслото на почивката.
Отпивам коняк с усмивка.
Изпращам светлината на деня,
за да ме докосне уюта на нощта.
Седя в креслото на почивката,
размишлявам за света.
Красива е земята, загадъчна луната.
Неповторим е човек, когато си намери душата.
© Петя Ченкина All rights reserved.