Nov 21, 2009, 8:06 PM

В креслото на почивката 

  Poetry » Love
337 0 0

Седя в креслото на почивката.
Отпивам коняк с усмивка.
Изпращам светлината на деня,
за да ме докосне уюта на нощта.
Седя в креслото на почивката,
размишлявам за света.
Красива е земята, загадъчна луната.
Неповторим е човек, когато си намери душата.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??