В кръг
Изгубих се! Не знам защо!
От вятъра ли? От какво?..
Не беше страшно и самотно,
по-скоро, някак си... страхотно!
Усещах покрай мен и друг.
Долавях, че е просто тук.
Огледах се насам-натам.
Видях го - беше там.
Замръзнах - не от страх студен.
Аз просто гледах удивен.
Каква бе тази красота?
Мълчах с отворена уста...
А тя усмихна се за миг.
Почувствах в мене малък вик.
Тъй нежни тръпки ме побиха.
Очите й ме победиха.
И пак за лошо и добро -
изгубих се - но знам защо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
