Anterez
46 резултата
Нощта, притихнала в забрава,
разстила капки сън над нас,
които нежно ни изгарят
с проблясъци от мека сласт.
В сумрака устни се допират, ...
  68 
А болката защо ли я държах?
Защо я кътах нейде в мене?
Какъв бе този странен страх,
измъчващ ме – незнаен и без време?
Какво ли търсех? Що се лутах ...
  76 
Вървя забързан.
Хора разни...
Обувката обива ми -
за кой ли път?
Студено е. ...
  78 
Десният фар изгоря без да пита.
Карам в нощта като някой пират.
Пътят мъглив все подскача и рита
сякаш ме бута към другия град.
Удрям спирачки в рядката кал. ...
  73 
Поглеждам в залеза начупен,
притискайки в ръце душа.
Живот отвсякъде захлупен
с мираж на някаква лъжа.
Луна нащърбена от злоба ...
  74 
Съдбата ни срещна случайно.
Сближи ни - почерпи с кафе.
Сърцата ни сплете омайно -
с целувки във цвят каркаде.
Стопи се на мед самотата. ...
  171 
Поемаш дъх
и стиснал длани
прекрачваш в черна тъмнина.
Сред лепкав мъх
и куп лиани ...
  83 
Бе тихо, лепкаво и жежко.
Под асмалъка бръмкаха пчели.
Омарата притискаше ни тежко,
а времето бе спряло да върви.
Ограда от извити арматури ...
  175 
Пропука се...
Строшена цялост в безвремие на тих кошмар.
А нищото - раздира с болка душа, присвила се от страх.
Ридание изхвърлено с прибоя - напира с глух замах.
И нейде - в слегнат от надежди мрак оттеква тъп шамар. ...
  56 
Защо ли ти пиша? - ще питаш.
Защото не можех да кажа каквото си мислех.
По-скоро изгубвах проклетите думи,
заседнали нейде из мойта уста!
Не знам и сега дали ще успея ...
  115 
Ще се просна блаженно-разкрачена,
като котка след лунен вертеп.
А бельото от снощи - прозрачното,
ще изсъхва под знойния пек.
Миризмата на пот и помади ...
  192 
- Ще ги женим ли? - попита вяло той, знаейки колко са придирчиви трите стари моми.
- И да, и не... - отговори Хелга и погледна съзаклятнически.
- Е как така! - възнегодува Херцвалд и бутна настрани празната си чаша.
Хелга му подари най-хубавата си усмивка и започна да обяснава с равномерен тон.
- Не ...
  77 
Дърветата, разперили ръце,
ми махат бавно, с клонки-пръсти.
А слънцето, немирно петънце,
промушва се през облаците гъсти.
Усещам гъделът солен ...
  73 
По-трудно от Бедфордшърска дантела беше Бедфордшърска дантела три пъти. Херцвалд познаваше до болка особеностите на тази дантела. И болката беше в буквален смисъл, като при това не беше само на физическо, но и на психическо ниво (за астралното никой не можеше да потвърди). Едва сега Херцвалд осъзна ...
  81 
Страхотна буря си отвътре –
светкавици, градушки и порои!
Настръхвам! Пълен мрак и тътен
обгръща ме отдолу и отгоре.
С разряд от мълнии ме плашиш. ...
  80 
- Обикновен или специален? - попита сестра Кьохлмайс.
- Обикновен... - "Обикновен" си повтори наум Херцвалд, потръпвайки леко при спомена за последният му "специален".
Всъщност му липсваха спомени за 3 дни, и още толкова да се съвземе и да разбере в коя част на гората се е озовал. Не беше питал от к ...
  83 
Събрах усмивките от вчера,
със захар стрих ги на брашно.
Прилежно сложих ги в килера
в кутийка с надпис "хо-хо-хо".
Прегръдки в джоба си открих, ...
  161  13 
Поглеждам те, поглеждаш ме и ти.
Очите ти са тъй дълбоки.
Във тях светът не се върти
по земните посоки.
И взирам се, очаквайки да видя края, ...
  111 
По бледото му лице все още се четеше смесица от клаустрофобията на "Менгемето" и пронизващият тембър на Швитзе. Слабата светлина подсилваше призрачното му изражение, което тук не правеше особено впечатление. Той намести увитият в сутрешен вестник пакет под кльощавата си мишница и се опита да влезе в ...
  76 
Затопляме се всеки път
от ехото на мисли нощни.
Душите ни, на кръстопът,
се срещат и разделят още.
Как искам времето да спре, ...
  178 
Възпитанието, наследено по майчина линия, не му позволи да изрече на глас богохулните благозвучия, кънтящи в главата му. Търкайки челото си с думите "Пак ли?", той се наведе и внимателно пристъпи напред. Изглежадеше странно, че все още не е изградил навик да се навежда, но всъщност това беше целенас ...
  94 
След бурята лежим, притихна всичко.
В завесите развратно утрото се киска.
Ти гушиш се – приятно и различно.
Ухаеш сънено – очи престорено ще стискам.
Зърната ти са сочни, леко потни, ...
  296 
Херцвалд наплюнчи пръст и избърса засъхналият качамак от ъгълчето на устата си. Облиза устни и се препъна в опит да прикрие припряната си походка. От Сестринството го бяха призовали отново, но този път беше някак различно. "Купи черна прежда и ела" - това беше закодирано в съобщението. Звучеше споко ...
  104 
А вятърът
защо напира,
издул
все още влажното пране.
Пак бърза ...
  68 
Луната днес не беше цяла.
Навъсено надничаше, безгласна.
Едната ѝ страна - почти лилава,
а другата прекрасна.
Дали звездите са ѝ скучни? ...
  56 
Без пет до полунощ е.
Очи на твари бляскат в мрака.
Прането влажничко е още.
Сънят не идва - аз го чакам.
Компания безгласна са звездите. ...
  80 
Отекваш в мислите ми като ехо.
По костите ми гъгнат ноти.
Очите ми - все търсят надалеко
следи от нощни оцелоти.
Кънтиш - аз слушам, оглушавам. ...
  77 
Какви са тия нови моди
за мигли с паешки влакна?
За колиета с октоподи
и чехли с брезова кора.
А шапките от слонска кожа ...
  87 
Кое по-чисто е от детската душа?
Кое по-мило е от тъничките пръсти?
И щом не мога да реша -
усмихвам се и ги прегръщам!
Децата ни - това сме ние, ...
  46 
Душата ми е плочка натрошена,
протъркана, настъпена от нечий крак.
Парчета разпилени.
А вътре нещо стене -
в пресечна точка на промени, ...
  139 
Как стреснах се от зимния си сън -
сънувах, че не искам да се будя.
А ти усмихваше се вън
със вплетена в косата теменуга.
Запитах се дали съм буден, ...
  72 
Бутилка
стъклена
с оръфан етикет.
Изпили са
душата ѝ. ...
  104 
Направил съм кафенце, възгорчиво,
направо да се сгърчиш, елексир!
Два часа го варих. Варих го търпеливо.
Прецеждах го през тройният пластир.
Да се събудиш ще те чакам. ...
  89 
Броя звездите.
Глупости! Не ги броя!
Броя запалените крушки
и мисля си от тях коя
излъчва светлина бездушна? ...
  156 
Заключваме се. Скриваме ключа
в сандък захвърлен в океана.
Затваряме очи, мълчим,
сърцето ни е рана.
Вървим. Ръцете ни в юмруци ...
  96 
Зеленото от моя сън върни.
Тревата нека е зелена.
И там където стъпиш ти –
на пролет да се сменя.
Напръскай в синьо моя сън. ...
  84 
Мечтите ни - незрели пъпки
разцъфват в мека тишина,
потрепващи от сладки тръпки
с ухание посрещат ни в съня.
Обвити от незрим копнеж ...
  91 
Пристъпваш плавно,
с тиха стъпка,
във моят неизвестен сън.
И пропълзява, бавно,
сладка тръпка - ...
  254 
Понякога реалното ме смазва,
размазва ме - като сопол.
Натрапчиво по мен пролазва
с ухание на риванол.
Главата ми - буркан с оси, ...
  90 
Изгубих се! Не знам защо!
От вятъра ли? От какво?..
Не беше страшно и самотно,
по-скоро, някак си... страхотно!
Усещах покрай мен и друг. ...
  112 
Предложения
: ??:??