В купа от шампанско се къпах цяла нощ.
Пред мен като на лента преминаха най светлите ми дни.
Видях красотата на мига, който е неповторим.
Тогава разбрах, че това, което печелим
не може да замени това, което губим.
В тази купа, съзрях дворци и манастири,
в които сякаш бях
и очите твои да ме викат без жестове, без думи.
Ти щастие си за душата,
любов си за сърцето
и няма да те оставя да си идеш просто ей така.
Обичай ме, поне за мъничко сега.
© Славея Гарова Всички права запазени