В късна есен
Късната есен не е красива,
има нужда от повече грим.
Оголени клони, сухи треви,
студени стебла, сивота,
тръгва си всеки път по опърпан, безцветен килим.
В очакване снежни преспи да скрият вида,
но да сгреят зърната на нови надежди.
Ех, да би още ден, дори само миг -
наученото изисква успехи...
Опит,
рутина,
любовта на живота,
усилия в безсилие,
отдаденост до вседаденост,
свръх амбиции,
гърч,
свалени доспехи.
Провал или реалност
на жизнен път с привидна смърт?!
Късната есен не е края, а ново...
семената са посети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
