27.11.2016 г., 11:03 ч.  

В късна есен 

  Поезия » Философска, Свободен стих
695 0 4

Късната есен не е красива,

има нужда от повече грим.

Оголени клони, сухи треви,

студени стебла, сивота,

тръгва си всеки път по опърпан, безцветен килим.

В очакване снежни преспи да скрият вида,

но да сгреят зърната на нови надежди.

Ех, да би още ден, дори само миг -

наученото изисква успехи...

Опит,

рутина,

любовта на живота,

усилия в безсилие,

отдаденост до вседаденост,

свръх амбиции,

гърч,

свалени доспехи.

Провал или реалност

на жизнен път с привидна смърт?!

 

Късната есен не е края, а ново...

семената са посети.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??