7.12.2016 г., 7:55

В лилавият здрач

692 0 7

Душата ми е цветна градина.

Няма самота има радост и обич.

Утрото ведро ме приютява.

Твоето добро утро ме теши.

Ветрецът донася ласките нежни.

Щастливо се усмихвам.

Да, на тебе! На морето! На слънцето!

Подарих ти цялата си любов.

изпълнено е сърцето с розови мечти.

Летя във вселената красива.

Разнасям въздишките от топли чувства.

Очите си ти подарих.

Ръцете тръпнейки протягам.

А ти посрещни нощта лилава.

и в здрача се радвай на моята любов.

Крилете ми пърхат от нежност и от радост.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Силве
  • "А ти посрещни нощта лилава.
    и в здрача се радвай на моята любов.
    Крилете ми пърхат от нежност и от радост."
    Не знам как съм пропуснала толкова романтична изповед,нежна душа носиш Йонче,поздравявам те!
  • Благодаря ти Васика. Лека вечер ти желая.
  • В лилавия здрач пристъпя бавно и получава толкова любов, че направо му завиждам! Харесах!
  • Благодаря Еси. Желая хубав ден

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...