5.03.2007 г., 22:06

В любовта е началото

878 0 16

В издигнатите длани за молитва,
треперещи... преплетените пръсти,
превърнати в два бели гълъба,
политнаха в мечтанията сини.
Небето изсветля със буен тътен
в безгласната  молитва на душата.
В очите стече се сълза от огън -
изкупващaта светлина от небесата.  
Най-истинска любов е тази, която
след огън свети, като чисто злато.
Дори опожарена, тя гори в сърцето.
За нея няма край. Защото е начало.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...