В издигнатите длани за молитва,
треперещи... преплетените пръсти,
превърнати в два бели гълъба,
политнаха в мечтанията сини.
Небето изсветля със буен тътен
в безгласната молитва на душата.
В очите стече се сълза от огън -
изкупващaта светлина от небесата.
Най-истинска любов е тази, която
след огън свети, като чисто злато.
Дори опожарена, тя гори в сърцето.
За нея няма край. Защото е начало.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прегръдка!