В издигнатите длани за молитва,
треперещи... преплетените пръсти,
превърнати в два бели гълъба,
политнаха в мечтанията сини.
Небето изсветля със буен тътен
в безгласната молитва на душата.
В очите стече се сълза от огън -
изкупващaта светлина от небесата.
Най-истинска любов е тази, която
след огън свети, като чисто злато.
Дори опожарена, тя гори в сърцето.
За нея няма край. Защото е начало.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прегръдка!