В МЕН ЕСЕНТА...
Небето опустя от птици,
дърветата изгубиха листа.
Разтварям есенни зеници,
приветствам тази пустота...
Помахва ми листо самотно.
Птица някъде издига глас.
И мисля си едно дърво
без спомени
това съм аз, това съм аз...
© Радка Миндова Всички права запазени
без спомени......
Не ти вярвам, не!
Но за есенните зеници ти вярвам!
Поздрав!