Nov 5, 2015, 5:35 PM

В мен есента...

  Poetry » Other
461 0 2

 

                                         


                                                     В МЕН ЕСЕНТА...

 

                                                       Небето опустя от птици,

                                                       дърветата изгубиха листа.

                                                       Разтварям есенни зеници,

                                                       приветствам тази пустота...

                                                       Помахва ми листо самотно.

                                                       Птица някъде издига глас.

                                                       И мисля си  едно дърво

                                                       без спомени

                                                       това съм аз, това съм аз...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...