Ще посрещам зората
и ще тичам в полето,
ще откъсвам цветя
и ще дишам небето.
Ще рисувам дъга,
под дъжда ще танцувам
и със вятъра стар
със копнеж ще флиртувам.
Ще погалвам тревите,
ще стъпвам на пръсти,
а пчели ще жужат
и на рой ще се пръскат.
Ще те търся навред,
във цветя и сред птици,
ще споделям мига,
все през твойте зеници.
Все ще бъдеш до мен
и до мен ще се смееш,
като слънце в кръвта
все във мен ще живееш.
© Евдокия Иванова Всички права запазени