15.03.2011 г., 22:58

В мен си

1.4K 0 3

Ще посрещам зората
и ще тичам в полето,
ще откъсвам цветя
и ще дишам небето.

Ще рисувам дъга,
под дъжда ще танцувам
и със вятъра стар
със копнеж ще флиртувам.

Ще погалвам тревите,
ще стъпвам на пръсти,
а пчели ще жужат
и на рой ще се пръскат.

Ще те търся навред,
във цветя и сред птици,
ще споделям мига,
все през твойте зеници.

Все ще бъдеш до мен
и до мен ще се смееш,
като слънце в кръвта
все във мен ще живееш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...