Ще посрещам зората
и ще тичам в полето,
ще откъсвам цветя
и ще дишам небето.
Ще рисувам дъга,
под дъжда ще танцувам
и със вятъра стар
със копнеж ще флиртувам.
Ще погалвам тревите,
ще стъпвам на пръсти,
а пчели ще жужат
и на рой ще се пръскат.
Ще те търся навред,
във цветя и сред птици,
ще споделям мига,
все през твойте зеници.
Все ще бъдеш до мен
и до мен ще се смееш,
като слънце в кръвта
все във мен ще живееш.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
