Ще посрещам зората
и ще тичам в полето,
ще откъсвам цветя
и ще дишам небето.
Ще рисувам дъга,
под дъжда ще танцувам
и със вятъра стар
със копнеж ще флиртувам.
Ще погалвам тревите,
ще стъпвам на пръсти,
а пчели ще жужат
и на рой ще се пръскат.
Ще те търся навред,
във цветя и сред птици,
ще споделям мига,
все през твойте зеници.
Все ще бъдеш до мен
и до мен ще се смееш,
като слънце в кръвта
все във мен ще живееш.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
