В мен си
В мен си
На купчинки малки трупат се
всички думи на тебе неказани.
Жадни погледи, чувствата глупави,
от страховете ми са премазани.
И сърцето ми става на сметище
няма кой да разчисти събраното.
За затрупани мисли убежище
е душата ми вече, надраната.
Ако още изхвърлям желанията,
ако пазя от среща очите ни,
ще се свие ли някога раната
от това, че си липса във дните ми?
Ако някога видиш бунището -
моят свят от любов неизречена.
Знай под кули високи от "нищо"-та,
в мен си още... и да е обречено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Милорадова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
