В минало време
Душата ù, бездомна и непокорна,
само в неговите прегръдки намери подслон.
От него бягаше тя... неуморно.
А точно там бил е нейният дом...
Очите ù, отровно-лъжливо-зелени
все блуждаеха нейде встрани.
Не срещаха неговите и без проблеми
понасяха неговите сълзи...
Ръцете ù, нахални и вечно търсещи,
държаха с години чужди ръце,
не усещаха как в тях се гърчеше
неговото изиграно сърце...
А нейното бе безкрайно студено
и обичта му не я привличаше.
Но всичко това е в минало време!
Днес съм нов човек и обичам те!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петето Всички права запазени
