В минало време

Poetry » Love

968 0 7

Душата ù, бездомна и непокорна,

само в неговите прегръдки намери подслон.

От него бягаше тя... неуморно.

А точно там бил е нейният дом...

Очите ù, отровно-лъжливо-зелени

все блуждаеха нейде встрани.

Не срещаха неговите и без проблеми

понасяха неговите сълзи...

Ръцете ù, нахални и вечно търсещи,

държаха с години чужди ръце,

не усещаха как в тях се гърчеше

неговото изиграно сърце...

А нейното бе безкрайно студено

и обичта му не я привличаше.

Но всичко това е в минало време!

Днес съм нов човек и обичам те!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Душата ù, бездомна и непокорна,

само в неговите прегръдки намери подслон.

От него бягаше тя... неуморно.

А точно там бил е нейният дом..."
---------------------------------------------------------
Много често се разминаваме с истинското щастие, заслепени
от яркия красив грим на неистинското щастие...
Уникално искрена поетична изповед, която съдържа много важно
и много мъдро послание! Поздрави и от мен!

2015-04-02T20:37:13+03:00
насето_88 (Насето)

Къде се изгуби? намери начин да се свържеш с мен.

2013-08-17T00:22:26+03:00
blackdahlia (Далия)

Харесах !

2013-07-04T12:51:12+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

харесах

2013-06-20T23:46:18+03:00
valqka (Валентин Василев)

Каква метаморфоза! Браво!

2013-06-20T12:38:45+03:00