Jun 20, 2013, 7:28 AM
В минало време
Душата ù, бездомна и непокорна,
само в неговите прегръдки намери подслон.
От него бягаше тя... неуморно.
А точно там бил е нейният дом...
Очите ù, отровно-лъжливо-зелени
все блуждаеха нейде встрани.
Не срещаха неговите и без проблеми
понасяха неговите сълзи...
Ръцете ù, нахални и вечно търсещи,
държаха с години чужди ръце,
не усещаха как в тях се гърчеше
неговото изиграно сърце...
А нейното бе безкрайно студено
и обичта му не я привличаше.
Но всичко това е в минало време!
Днес съм нов човек и обичам те!!!
© Петето All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Къде се изгуби? намери начин да се свържеш с мен.
-
Харесах !
-
харесах
-
Каква метаморфоза! Браво!
-
Невероятно!
-
Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
само в неговите прегръдки намери подслон.
От него бягаше тя... неуморно.
А точно там бил е нейният дом..."
---------------------------------------------------------
Много често се разминаваме с истинското щастие, заслепени
от яркия красив грим на неистинското щастие...
Уникално искрена поетична изповед, която съдържа много важно
и много мъдро послание! Поздрави и от мен!