В момент на депресия
Писна ми все да съм между чука и наковалня.
Писна ми постоянно да съм за поредния умивалня.
Не мога повече да приемам измитата мръсотия.
Честно Ви казвам - писна ми, без да го крия!
Писна ми заради другите все да съм на полусъединител.
Писна ми постоянно аз да съм им спасител.
Не мога повече заради всички да се депресирам.
Честно Ви казвам - затормозяващо е всички да разбирам!
Писна ми за всякакви проблеми да съм на разположение.
Писна ми за всичко да имам правилното разрешение.
Физически е невъзможно всичко аз да зная,
защото и на бездънен кладенец, все ще му се види края!
Не, моля Ви, не ме разбирайте погрешно.
Понякога и на мен самата ми става смешно.
Но с това захванеш ли се, не е една беля,
с която нервичките свои редовно аз пиля!
Никой не виня! Виновната съм аз самата.
Че кой друг може да ми определя съдбата?
Но в цялата история заплаща ли се хонорар?
Поне от всички мои действия да има кяр!!! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Венкова Всички права запазени
Браво!