20.11.2008 г., 8:20

В морето на живота

828 0 6
Животът, казват, на море прилича.
Един обича, друг пък е обичан.
Един се дави в горест и тъга,
а друг, сърфист в житейската вълна...
Един като делфин умело плува.
Друг дъното за бряг пък му се струва.
Един троши житейските талази.
Друг като рак по пясъка все лази.
Един в дълбокото не се бои.
Друг в плиткото единствено стои.
Животът е море без брегове...
Плувците в него най са си добре...
Солени са водите му обаче,
че много хора във живота плачат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...