20 nov 2008, 8:20

В морето на живота

  Poesía » Otra
830 0 6
Животът, казват, на море прилича.
Един обича, друг пък е обичан.
Един се дави в горест и тъга,
а друг, сърфист в житейската вълна...
Един като делфин умело плува.
Друг дъното за бряг пък му се струва.
Един троши житейските талази.
Друг като рак по пясъка все лази.
Един в дълбокото не се бои.
Друг в плиткото единствено стои.
Животът е море без брегове...
Плувците в него най са си добре...
Солени са водите му обаче,
че много хора във живота плачат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...