8.04.2017 г., 18:01

В моята къща

444 0 0

В моята къща
няма тишина.
Когато се връщам
намирам топлина.
В обич я превръщам
и на всеки мога да дам.

 

Тя ме прегръща
не се чувствам сам.
Душата ми е също
все едно има плам.
А любов съществува ли
все още аз не знам.

 

Петък вечер е
и всеки споделя.
С любим човек
своите мечти.
А само аз
времето си отделям
да питам "Как си ти"?

 

Ще се усмихна пак
и ще чакам звездите.
Ще кръстосам крак
и си затворя очите.
Шумно е в моя град
а при мен е тихо
сам съм с мечтите.

 

Все се питам
дали съм щастлив.
Обичам ли, дишам
усещам се жив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2017

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...