8.04.2017 г., 18:01

В моята къща

448 0 0

В моята къща
няма тишина.
Когато се връщам
намирам топлина.
В обич я превръщам
и на всеки мога да дам.

 

Тя ме прегръща
не се чувствам сам.
Душата ми е също
все едно има плам.
А любов съществува ли
все още аз не знам.

 

Петък вечер е
и всеки споделя.
С любим човек
своите мечти.
А само аз
времето си отделям
да питам "Как си ти"?

 

Ще се усмихна пак
и ще чакам звездите.
Ще кръстосам крак
и си затворя очите.
Шумно е в моя град
а при мен е тихо
сам съм с мечтите.

 

Все се питам
дали съм щастлив.
Обичам ли, дишам
усещам се жив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2017

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...