В моята къща
няма тишина.
Когато се връщам
намирам топлина.
В обич я превръщам
и на всеки мога да дам.

Тя ме прегръща
не се чувствам сам.
Душата ми е също
все едно има плам.
А любов съществува ли
все още аз не знам.

Петък вечер е
и всеки споделя.
С любим човек
своите мечти.
А само аз
времето си отделям
да питам "Как си ти"?

Ще се усмихна пак
и ще чакам звездите.
Ще кръстосам крак
и си затворя очите.
Шумно е в моя град
а при мен е тихо
сам съм с мечтите.

Все се питам
дали съм щастлив.
Обичам ли, дишам
усещам се жив.