В моята къща
446
0
0
В моята къща
няма тишина.
Когато се връщам
намирам топлина.
В обич я превръщам
и на всеки мога да дам.
Тя ме прегръща
не се чувствам сам.
Душата ми е също
все едно има плам.
А любов съществува ли
все още аз не знам.
Петък вечер е
и всеки споделя.
С любим човек
своите мечти.
А само аз
времето си отделям
да питам "Как си ти"?
Ще се усмихна пак
и ще чакам звездите.
Ще кръстосам крак
и си затворя очите.
Шумно е в моя град
а при мен е тихо
сам съм с мечтите.
Все се питам
дали съм щастлив.
Обичам ли, дишам
усещам се жив.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явор Перфанов Все права защищены
