Тяхното не беше страст,
а чудо!
И вечер
под звездите златни,
омаяни
като от биле лудо,
"пияни"
бяха с дни.
И благодатни!
Макар
не изведнъж
припламна любовта им.
В начало бе жар -
без слово!
И първо бе
приятелска искрата.
А след това
дариха на сърцата
чувство
съвършено ново.
Един във друг
преляха
дни във нощи.
И сгушени,
във нежна мекота
(а правото е
на Приятелите верни)
споиха Обичта
със Любовта.
.....
И като птици в полет
(с общи две крила)
Ян и Ин сега сте -
неразделни.
Със свян поръчахте си
Младостта.
А тя прошепна:
"Бъдете!
С мен - благословени!"
© Петя Кръстева Всички права запазени